меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
11.01.2007 г., 12:57 ч.

очи от мастило 

  Поезия
750 0 11

В нощи и дни,и топли и хладни,
едно лице без да мига с очи,
очи от мастило,безпаметно жадни,
бди над съня ни-от портата бди.

Залепен за вратата гледа към улицата,
навярно убийствено скучна за нас.
От некролога намига на хората
в копнежа си да измуфти фас.

...Бързите капчици сълзи небесни,
хартията жадно попива в душата си.
А после ветровете,и тихи и бесни,
от бялата буза ги изтриват с ръката си.

От това избледнява мастилото,едрите
бръчки все по-малко личат,
и посреща ме дядо на портите
някак все по-безгрижен и млад!...



(на дядо ми)

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??