Очите на Калипсо са зелени
Зелената река изцвили грациозно
и прошепна: Обичаш ли го?
Тогава сядай на един олющен залез
и му напиши писмо, и всяка дума
да бъде писък на кукувица.
Червената река се разтрепери:
Необозрима си, гореща е кръвта
на устните, тръгвай да го търсиш
и всички котки идват с теб.
Жълтата река разлюля ефирни мигли:
Седни до него и онемей от пепелта
в душата му, поискай да си близо
до думите - живот, желание и жажда.
Лилавата река се приближи охотно:
Не драматизирай, усещаш ли,
надеждата е безусловна и като
ендорфин набъбва.
Синята река се разсъни: Преодолей
гнева със смолисто-синя доброта.
Оранжева река изпадна във делириум:
Руините са неугледни и безсънни,
сърцето ти нима е глътнало бастун,
сърцето се нуждае от припомняне
за хубав въздух.
И тръгнах да те търся сред
ехидно-подъл фалш, сред змийските
очи на Калипсо и Алфей, в здрач,
който ухае на кора от портокал.
© Светла All rights reserved.
