очите си затворени държахме
В дълбокото се
потопихме,
но ти изгуби се... да дишаш.
Помъчих се да те открия,
но ти не можеше
да виждаш.
Ръката ми отблъсна -
тихо е...
И
дъното се приближава.
Защо
реши да ме оставиш -
нали надолу бяхме двама?
Болиш!... Ах, как болеше!
В отчаяният крясък на ръцете ми
остана.
А исках да сме две зелени рибки
във виолетовото на морето -
в леглото от корали
да се имаме...
Но ти не можеше да виждаш
и цветовете си отидоха.
Сега в морето са останали парченца
от сърца и две търкалящи се
перли самота.
Стърчат подпорните греди
на минало, което се оттича.
Обичам те!
Отворих си очите -
а от небето падали звезди...
Но аз не виждам нищо.
(дали това бе ти...)
© Дакота All rights reserved.
