7 abr 2007, 9:51
очите си затворени държахме
В дълбокото се
потопихме,
но ти изгуби се... да дишаш.
Помъчих се да те открия,
но ти не можеше
да виждаш.
Ръката ми отблъсна -
тихо е...
И
дъното се приближава.
Защо
реши да ме оставиш -
нали надолу бяхме двама?
Болиш!... Ах, как болеше!
В отчаяният крясък на ръцете ми
остана.
А исках да сме две зелени рибки
във виолетовото на морето -
в леглото от корали
да се имаме...
Но ти не можеше да виждаш
и цветовете си отидоха.
Сега в морето са останали парченца
от сърца и две търкалящи се
перли самота.
Стърчат подпорните греди
на минало, което се оттича.
Обичам те!
Отворих си очите -
а от небето падали звезди...
Но аз не виждам нищо.
(дали това бе ти...)
© Дакота Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И на мен много ми хареса стихотворението - поздравявам те!
-
"...Сега в морето са останали парченца
от сърца и две търкалящи се
перли самота..."
Океанът е пълен с това! Даже днес чух и една легенда, че перлите били сълзи на русалки. Но за да не ги видят хората, техните приятелки мидите веднага ги скривали.
Но най-важното е да видиш падаща звезда! Пожелавам и на теб и на всички таланти тук в своя живот да вървят само сред падащи звезди!
Много красиво пишеш! -
Благодаря!
Наистина ме трогнахте! -
Красив и болезнен стих!
Успяла си да уловиш вълшебството!
Поздрав! -
"...Ръката ми отблъсна -
тихо е...
И
дъното се приближава..."
Да, тихо е! Не само в мигове на жадувана любовна ласка, но и когато много боли! И пред теб е само Адът!
"...Сега в морето са останали парченца
от сърца и две търкалящи се
перли самота..."
Едва ли се е родил на земята художник, който да нарисува тази картина и това чувство с четка! Може само с думи и ти си ги открила в сърцето си! Невероятно пишеш! -
"и две търкалящи се
перли самота." !!!!! -
Благодаря ви!
... да, сляпа е ...сляпа. -
Много хубав стих!!! Поздрави, Дакота!!!
-
"В отчаяният крясък на ръцете ми
остана..." !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! -
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
а от небето падали звезди...
Но аз не виждам нищо.
(дали това бе ти...)
Блестиш, перла от земята. Звезда, протягам ръка да уловя светлината.