Очите знаят всеки ритъм.
Побрали всички светове.
Те могат да разкажат -
за вчера, днес и утре.
За всичките следи-
поели пътят млечен
сред безбройните звезди.
Небето е едно. Земята също.
И Слънцето - също е едно.
Безбройни са единствено децата -
цветът на плодното дърво.
И всяка песен, скрита е в шепота
на утрешния ден.
Припомня ни я щурецът нощем.
Направил серенада на -
светулката в теб - в мен.
27.04.2017г
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
