Очите знаят всеки ритъм.
Побрали всички светове.
Те могат да разкажат -
за вчера, днес и утре.
За всичките следи-
поели пътят млечен
сред безбройните звезди.
Небето е едно. Земята също.
И Слънцето - също е едно.
Безбройни са единствено децата -
цветът на плодното дърво.
И всяка песен, скрита е в шепота
на утрешния ден.
Припомня ни я щурецът нощем.
Направил серенада на -
светулката в теб - в мен.
27.04.2017г
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
