DORA.1

85 results

Бели хризантеми 🇧🇬

Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
630 1

Знам, че знам и не знам 🇧🇬

Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...
873

Приказка за жетварката 🇧🇬

Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
909 1

Парабола 🇧🇬

Колко и трябва на есента за да се случи навреме.
Няколко дъждовни точици рисувани в движение.
Пет прави за петолиние, ноти по жиците. Песнопение.
Златни листи разлистени. Всяко със своето име.
Преди време хрумнато и уж измислено. Съвпадение. ...
1.2K 1

Монетата има две страни 🇧🇬

Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. ...
1.6K 2

Писма до непознатата - познатата 🇧🇬

Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...
998

Любимата 🇧🇬

Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено ...
989

Минавам да разкажа приказка 🇧🇬

Минах покрай една река замръзнала, цялата бяла.
Пътеката към нея поръсена със сняг, метна черното
си одеяло. Стопли ме. Изплаках. Всички снежинки се
вляха в тази река и по нея поникна зелена трева.
Минах покрай едно дърво, с величествена бяла ...
935

Някога, Някак си, Някъде съм била 🇧🇬

Едно перце от гълъб долетя.
Скри се в ъгълчето на перваза.
Скръцна входната врата.
Капчукът пусна пара.
Вятърът с разперени криле отлетя високо. ...
1K 2

"Одисея" (не по Омир) 🇧🇬

Нещо си разменихме ролите, драги. Ти какво си помисли,
че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?
Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.
Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.
Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля. ...
834 2 2

Плетач на дантели 🇧🇬

Слънцето по конец слиза и хваща душата ни за ръце.
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...
703

Метаморфоза 🇧🇬

Като цъфнала вишна ще се усмихна.
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло. ...
1K 2

Кой? 🇧🇬

Изядох много череши.
И устните ми пареха до кръв.
И плюех аз костилките в шепи
в готовност за поредната мъст.
Разкъсваше ме гняв, омраза ...
705

Го̀стът 🇧🇬

Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...
1.2K

Два коня 🇧🇬

Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...
873

Научи ме, магьоснико! 🇧🇬

Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.
Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.
После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.
Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.
Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото. ...
936

Горска веселба през пролетта 🇧🇬

Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя. ...
1K 1

Многоточие от снежинки - маргаритки 🇧🇬

Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...
697

Писмо от мама 🇧🇬

Мило дете, пише ти мама.
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После: " Мамо, имам рана!"
А- аз побързах и за миг
превързах болното коляно. ...
1.1K

Дървото на живота 🇧🇬

Виновно ли е времето което набръчква циферблата
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...
813

Майка 🇧🇬

Аз мислех си, че с наплюнчените палци
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...
906

Да влезем в огъня и да взривим живота 🇧🇬

Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
1K

Нов прочит на приказката за червената шапчица 🇧🇬

Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...
1.1K 2 5

"Реквием за една мръсница" (не по Райнов) 🇧🇬

Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”. ...
1.2K 2

Не искам да ме помниш! Не! Не бива! 🇧🇬

Не искам да ме помниш! Не! Не бива!
След всичките въпроси, когато сняг валеше на последния етаж, на пърия аз варях коприва.
И бързоварът някак недочака отговора, ясен - изпусна пара.
Доколко можеш да броиш, когато ме поиска цяла.???
Не знаеше едно - единствено, че аз умея да броя до десет. И обратно. ...
1.7K 1 3

Няма как 🇧🇬

Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...
948 1

Епистоларно стихотворение 🇧🇬

Здравей, любов! Здравей!
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила. ...
1.7K 1

100 градуса по Целзий 🇧🇬

Аз не съм от онези жени,
които могат да бъдат поделяни с други.
И ако някой само си въобрази –
ще го сдъвча и ще го изплюя.
В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие. ...
935 2

Ти защо дойде 🇧🇬

Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...
1K 2

Ще те чакам, любими 🇧🇬

Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
1.2K 2 5

Рисунка върху лист хартия 🇧🇬

Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво ...
956 1 2

В кръчмата на живота всичко е пито - платено 🇧🇬

Роди се мъж. Поне така записаха го в календара.
Избра фамилията „егоист“ и започна надпревара.
Търгуваше с чувства, боравеше си с лъжи –
доволен от величието си.
И в средата на своите лета ...
922

Послание към всички 🇧🇬

Жадувани, желани нежелани
пристигаме на таз земя
и пак се раждаме отново,
за сетен път така.
С хора разни съдбата ни среща. ...
912 1 1

Да бъдеш себе си 🇧🇬

Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
851

Котка, баба и внучка 🇧🇬

Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...
875 4

Молебен за дъжд 🇧🇬

Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...
1.3K 3 2

Нестинарката Елена 🇧🇬

Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене ...
930 1

и... 🇧🇬

...има песни, които се превръщат в хора.
Има хора, които се превръщат в песен.
Аз без теб как съм живяла сред толкова
песни, сред толкова хора?
Къщи и улици, кафенета – там горе. ...
887 1 6

Ах, как обичам книжки да чета 🇧🇬

Ах, как обичам книжки да чета!
Да скачам с бяла рокля на цветя
и да събирам всички буквички
в кошничка една.
Ах, как обичам книжки да чета! ...
1.8K 4 3

Лъжлив е тоз Свят! 🇧🇬

На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
1.3K 2 3