ОЦВЕТЕН В ПРОЗРАЧНО
Когато всичко се случва
така, както желая,
аз се пренасям на място,
където се крия, където оставам,
където не мисля
и където мечтая.
За това място няма посока,
то е дълбоко
и дори съществува
в моментите,
в които изпитвам това,
което сънувам
... там не е тъмно
... там не е светло
... там е безцветно!
КОГАТО СПРЕШ ДА СЪЗИРАШ
НЕЩАТА, КОИТО ТИ ПРЕЧАТ,
ТИ ЩЕ УСЕТИШ ТОВА МЯСТО
И ЯСНО ЩЕ ВИДИШ,
ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИЗГАРЯ,
ОСТАВА ПОНЯКОГА ВЕЧНО!
Не е нужно да се колебаеш,
не е нужно да избираш
между там и тогава
и тук и сега,
защото няма да спираш
да вярваш завинаги
в пространството, делящо
твоето място
от границите на безкрайността!
Защото аз бях там
и видях,
как в пъкления ад,
оцветен във прозрачно,
погребваха дните,
които убиха мечтите
на моя собствен, бял,
вътрешен свят!
Ако някъде, някога, някой
признае,
че живее безжизнено,
но с живи мечти
и сънувал веднъж,
как горчивите спомени
избягали бясно,
а на тяхното място
нов ден се родил...
Ти не му вярвай... защото
аз бях там и видях,
как в пъкления ад,
оцветен във прозрачно,
прераждаха дните,
които убиха мечтите
на моя собствен, бял,
вътрешен свят!
© Икабод Крейн All rights reserved.
