ОЦВЕТЕН В ПРОЗРАЧНО
Когато всичко се случва
така, както желая,
аз се пренасям на място,
където се крия, където оставам,
където не мисля
и където мечтая.
За това място няма посока,
то е дълбоко
и дори съществува
в моментите,
в които изпитвам това,
което сънувам
... там не е тъмно
... там не е светло
... там е безцветно!
КОГАТО СПРЕШ ДА СЪЗИРАШ
НЕЩАТА, КОИТО ТИ ПРЕЧАТ,
ТИ ЩЕ УСЕТИШ ТОВА МЯСТО
И ЯСНО ЩЕ ВИДИШ,
ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИЗГАРЯ,
ОСТАВА ПОНЯКОГА ВЕЧНО!
Не е нужно да се колебаеш,
не е нужно да избираш
между там и тогава
и тук и сега,
защото няма да спираш
да вярваш завинаги
в пространството, делящо
твоето място
от границите на безкрайността!
Защото аз бях там
и видях,
как в пъкления ад,
оцветен във прозрачно,
погребваха дните,
които убиха мечтите
на моя собствен, бял,
вътрешен свят!
Ако някъде, някога, някой
признае,
че живее безжизнено,
но с живи мечти
и сънувал веднъж,
как горчивите спомени
избягали бясно,
а на тяхното място
нов ден се родил...
Ти не му вярвай... защото
аз бях там и видях,
как в пъкления ад,
оцветен във прозрачно,
прераждаха дните,
които убиха мечтите
на моя собствен, бял,
вътрешен свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Икабод Крейн Всички права запазени
