Ода за пролетта
Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава
гласът на пролетта, ефирен, нов.
Със стъпки леки тя земята слави,
целува я с разцъфнал благослов.
Реките пеят с бисерните тонове,
полята дишат с мирис на брези,
дъгите ярки в небето са отронили,
сияян химн, що вечно ще звучи.
О, пролет, в бяла мантия разцъфнала,
ти зов си към живота- млад, нетлен,
ти плам си, в утро с птиците задъхани,
и вечно слънце над моя земен ден!
© Миночка Митева All rights reserved.
