Ода за Задника
Части всевъзможни са възпявани –
устни и очи, коси, снага...
Но защо ли винаги забравян е
Символът човешки досега?
Задникът – залог за перспектива.
Задникът – без него накъде?
Щом усърдно го въртиш, те бива.
Иначе накратко – не предеш.
Че опира що ли не до задника?
Той начало е на всеки път.
И двигателят е, и наставника.
Задникът – това е то светът.
Задници, задници, задници –
бизнес, контакти, игри.
Някои връзват с тях надници,
други – ума ти дори.
Този все задника си натиска,
онзи не си го мърда въобще,
трети на задника му не стиска,
четвърти пази го, ще-не ще...
Клюки, та одумки, та... Що акане
върху него се изля до днес.
Ала стига! Не клоака, не –
Задникът е символ на прогрес!
Как ли да е именно „отпадника”,
като е с такъв приоритет?
Изясни се вече тя – чрез задника
най-добре върви човек напред.
Задници, задници, задници –
всичко по ноти върви.
Пълен животът е с празници.
Задник да си – се ла ви!
© Борко Бърборко All rights reserved.
