Одисея
Умореното слънце опърли
премалели за сън сетива.
Топъл спомен небето ми хвърли -
нежен сноп от любовни слова.
Стара болка в сърцето изплака,
като свят, недовършен гоблен.
Сред вълните жадувах Итака,
побелял от девически плен.
Вятър луд ли платната изопна
или беше средморски мираж?
Може би провидях Пенелопа -
като фея на островен плаж...
Тази толкова търсена фея...
Този зов, който песни тъче...
Шепне сол и дъхти Одисея
от душата на старо момче.
Ето, белват пред мен бреговете.
Кипва вино зад тежки врати.
Не открил любовта в боговете -
в теб изгрявам, преплувал мечти.
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
