Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
Sep 11, 2013, 10:18 AM

Одисея 

  Poetry » Love
737 0 8

Умореното слънце опърли
премалели за сън сетива.
Топъл спомен небето ми хвърли -
нежен сноп от любовни слова.


Стара болка в сърцето изплака,
като свят, недовършен гоблен.
Сред вълните жадувах Итака,
побелял от девически плен.


Вятър луд ли платната изопна
или беше средморски мираж?
Може би провидях Пенелопа -
като фея на островен плаж...


Тази толкова търсена фея...
Този зов, който песни тъче...
Шепне сол и дъхти Одисея
от душата на старо момче.


Ето, белват пред мен бреговете.
Кипва вино зад тежки врати.
Не открил любовта в боговете -
в теб изгрявам, преплувал мечти.


(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви - Стефан и Миночка, Анна и Василена, Виктория и Чой!
  • Браво!
  • Възхищавам ти се!
  • Прекрасен стих!
  • Наистина е така,във всеки мъж дреме Одисей и във всяка жена-Пенелопа,тази тяхна изгаряща любов е кодирана и във нас,преминаваме през какви ли не изпитания за да я съхраним,за да запазим жив огънят от нейното сътворение.Чудесен стих!Поздрави!
  • ....Аз се връщам нечакан.
    И четеш тез слова.
    Одисей - от Итака -
    Всъщност аз съм това....
  • Благодаря ти! Имай светъл и успешен ден, Красимире!
  • Е,днес съм те усетил телепатично Ведър стих от Ведрин,хареса ми!
Random works
: ??:??