“Someday there'll be a cure for pain
That’s the day I throw my drugs away”

                                               Mark Sandman (1952-1999) (MORPHINE)

Огледала

Две еднаквости усмихнати

В тясното тъмно

Четири стени и още две правят ли стая

Могат ли на една маса да седнат

Само познати

Винаги само познати

Колко дълго те чаках

В прашния ъгъл

Аз съм паяка-ангел

А ти си мухата-закуска

Нова лудост

В треперещите ми ръце

И черно-бяло безвкусно

Като мекотело

По устните ми е залепнало

Времето

Напукани

Са стените

И прозорците мръсни

От другата страна на вратата са

И чакат ме да изляза

Винаги само познати

И аз разцъфвам

И излитам през сивото

И на всички намръщени

Им казвам да си отиват

Но моята усмивка е друга

Различна е

От аспирина главата не ме боли

А амфетамините ме правят щастлив

И в кутийката в джоба ми

Небрежно разхвърляни дрехи

Чакат да бъдат изпрани

На вятъра се сушат утре

А аз кацам за да среша брадата си

Само познати

В огледалото надничат

И викат ме от другия край

Вратата открехва се тихичко

И светът се завърта в краката ми

Няма повече да искам

Да бъде светъл деня

Защото парите ми не стигат

И не мога да спя

И пак в огледалото

Тясната стая

Прашни стени

Одеялото

Колко дълго те чаках

Да се появиш

И пак тази усмивка

Сякаш всичко ми е наред

Ти виждаш ли под очите ми цялото минало

Защото аз не виждам напред

Боли ме

От новата лудост

Студено ми е

И ми е гнусно

Боли ме

И ми се иска да свърши

09.11.2008