“Someday there'll be a cure for pain
That’s the day I throw my drugs away”
Mark Sandman (1952-1999) (MORPHINE)
Огледала
Две еднаквости усмихнати
В тясното тъмно
Четири стени и още две правят ли стая
Могат ли на една маса да седнат
Само познати
Винаги само познати
Колко дълго те чаках
В прашния ъгъл
Аз съм паяка-ангел
А ти си мухата-закуска
Нова лудост
В треперещите ми ръце
И черно-бяло безвкусно
Като мекотело
По устните ми е залепнало
Времето
Напукани
Са стените
И прозорците мръсни
От другата страна на вратата са
И чакат ме да изляза
Винаги само познати
И аз разцъфвам
И излитам през сивото
И на всички намръщени
Им казвам да си отиват
Но моята усмивка е друга
Различна е
От аспирина главата не ме боли
А амфетамините ме правят щастлив
И в кутийката в джоба ми
Небрежно разхвърляни дрехи
Чакат да бъдат изпрани
На вятъра се сушат утре
А аз кацам за да среша брадата си
Само познати
В огледалото надничат
И викат ме от другия край
Вратата открехва се тихичко
И светът се завърта в краката ми
Няма повече да искам
Да бъде светъл деня
Защото парите ми не стигат
И не мога да спя
И пак в огледалото
Тясната стая
Прашни стени
Одеялото
Колко дълго те чаках
Да се появиш
И пак тази усмивка
Сякаш всичко ми е наред
Ти виждаш ли под очите ми цялото минало
Защото аз не виждам напред
Боли ме
От новата лудост
Студено ми е
И ми е гнусно
Боли ме
И ми се иска да свърши
09.11.2008
© Десислав Илиев Всички права запазени