11.11.2008 г., 7:44

Огледала

769 0 2

“Someday there'll be a cure for pain
That’s the day I throw my drugs away”

                                               Mark Sandman (1952-1999) (MORPHINE)

 

 

Огледала

Две еднаквости усмихнати

В тясното тъмно

 

Четири стени и още две правят ли стая

Могат ли на една маса да седнат

Само познати

Винаги само познати

 

Колко дълго те чаках

В прашния ъгъл

Аз съм паяка-ангел

А ти си мухата-закуска

 

Нова лудост

В треперещите ми ръце

И черно-бяло безвкусно

Като мекотело

По устните ми е залепнало

Времето

 

Напукани

Са стените

И прозорците мръсни

От другата страна на вратата са

И чакат ме да изляза

Винаги само познати

 

И аз разцъфвам

И излитам през сивото

И на всички намръщени

Им казвам да си отиват

 

Но моята усмивка е друга

Различна е

От аспирина главата не ме боли

А амфетамините ме правят щастлив

 

И в кутийката в джоба ми

Небрежно разхвърляни дрехи

Чакат да бъдат изпрани

На вятъра се сушат утре

А аз кацам за да среша брадата си

 

Само познати

В огледалото надничат

И викат ме от другия край

Вратата открехва се тихичко

И светът се завърта в краката ми

 

Няма повече да искам

Да бъде светъл деня

Защото парите ми не стигат

И не мога да спя

 

И пак в огледалото

Тясната стая

Прашни стени

Одеялото

Колко дълго те чаках

Да се появиш

 

И пак тази усмивка

Сякаш всичко ми е наред

Ти виждаш ли под очите ми цялото минало

Защото аз не виждам напред

 

Боли ме

От новата лудост

Студено ми е

И ми е гнусно

 

Боли ме

И ми се иска да свърши

 

09.11.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...