Kvazimodo (Нела Цолова) Kvazimodo (Нела Цолова)
18
Aug 21, 2007, 10:38 PM

Огледално

  Poetry
926 0 1
Целуна ме смъртта в огледалото
с последна целувка на мрака.
В огледалния свят на началото
се раждам отново - не плача!

Огледално проблясват мечтите,
огледално ги следвам без страх,
че не ще ги достигна през дните
огледален е... новият свят...

Огледално мехлемът надежда
покрива раните от острата коса.
Без оръжие пристъпвам и без дрехи...
Огледален е светът на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нела Цолова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0