Apr 8, 2007, 4:21 PM

Огледалото

  Poetry
960 0 1
Огледалото

В огледалото погледнах се
 и спрях...
И вгледох се в очите си -
любов видях!
Усетих нещо ново, непонятно.
Изгаряше ме бавно и мъчително.
Беше така красиво и приятно,
беше направо изкусително.
И сякаш погледнах през очите си.
Видях душата и сърцето си!
А в тях се беше някой настанил,
беше се тайно приютил.
Не исках да го гоня -
напротив, исках го за себе си!
И може би да го помоля
да споделим мечтите си...
Само че не посмях -
нали съм срамежлива.
Останах с огледалото,
но пък се чувствам жива!

Кремена Кънчева Кънчева 19год.
25.03.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Д-р Кремена Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...