Миглите прашни
очите влажни
ръцете сухи
душата празна
сърцето раздрано
от грабещи чужди ръце
тялото вече е твое
едно докосване стига
отново да бъда
цяла и нова в ръцете ти
с очи пълни
с любов и надежда
ръце топли в дланите твои
душата пълна с щастие
а сърцето
с белези малки
но биещо
само за тебе...
© Даяна Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
