Огън
475
1
1
Огън
Огънят гори и пръска златни искри,
дърветата горят, дават ни топлина.
Той ни топли в студените зимни нощи,
а сега той ни събра заедно с теб, съдба!
Седим заедно синко с теб ,усмихвам се сега,
стъкмили огъня заедно, наше дело едно.
Прегърнали се двама, баща и син просто така
а огъня пред нас гори и сърцето не е само!
Пращят дърветата в огъня,дават светлина,
дарява ни той своята светла алена топлина.
Малката къща, от нея ни гледа отново духа,
усмихва се, сбъдна се една стара мечта!
Огънят бавно угасва но остава жаравата,
тя ще го възпламени отново, някога.
Тук ще бъдем отново в къщи, у дома,
приютил ни и изпратил с малко тъга!
© Валентин Миленов All rights reserved.
