Oct 23, 2006, 10:28 AM

ОГЪН ОТ БОЛКА

  Poetry
727 0 2
Огън и жар
се вливат в едно.
Искра от жарта
възобновява огъня,
и така до безкрай!

Искам да избягам
от огъня, а той
все се връща.
Искам да забравя
болката, а тя
все повече боли.
Искам да продължа
напред, а ти
все ме търсиш.

Не разбираш ли,
спираш ме,
погубваш ме,
разбиваш,
разкъсваш,
връхлиташ,
обземаш
мечтите ми.
Защо?

Вземи си огъня,
освободи ме от
страстта си,
разпилей
пепелта си.
Остави ме на
свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...