Oct 23, 2006, 10:28 AM

ОГЪН ОТ БОЛКА

  Poetry
728 0 2
Огън и жар
се вливат в едно.
Искра от жарта
възобновява огъня,
и така до безкрай!

Искам да избягам
от огъня, а той
все се връща.
Искам да забравя
болката, а тя
все повече боли.
Искам да продължа
напред, а ти
все ме търсиш.

Не разбираш ли,
спираш ме,
погубваш ме,
разбиваш,
разкъсваш,
връхлиташ,
обземаш
мечтите ми.
Защо?

Вземи си огъня,
освободи ме от
страстта си,
разпилей
пепелта си.
Остави ме на
свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...