23 oct 2006, 10:28

ОГЪН ОТ БОЛКА

  Poesía
730 0 2
Огън и жар
се вливат в едно.
Искра от жарта
възобновява огъня,
и така до безкрай!

Искам да избягам
от огъня, а той
все се връща.
Искам да забравя
болката, а тя
все повече боли.
Искам да продължа
напред, а ти
все ме търсиш.

Не разбираш ли,
спираш ме,
погубваш ме,
разбиваш,
разкъсваш,
връхлиташ,
обземаш
мечтите ми.
Защо?

Вземи си огъня,
освободи ме от
страстта си,
разпилей
пепелта си.
Остави ме на
свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...