Огън в очите
Понякога, сред нощните приумици
сама намирам пътя си към теб.
И хуквам пак по непознати улици.
С почуда гледа звездното небе
как стъпките ми мерят тишината.
И ме покрива с нежна тъмнина…
Сред клоните смутен притихва вятърът
и се стаява в празните гнезда.
А месецът, като обредна пита
пред мен разстила вярната следа.
Виж колко обич нося във очите.
Повикай ме. Поискай ме сега.
Накарай ме да бъда много силна,
нали обичаш силните жени.
Една южнячка с огън във очите
най- вярната любов ще ти дари.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
