Охладени звезди
Охладени звезди
До мен си, а сякаш леглото е празно.
Потъвам сама във нощта.
Разсъмва се в стаята вече, но хладно
в мен мракът заема властта.
Как изход да търся, когато се гърча
с пречупено дясно крило?
Не мога да пея, не мога да плача
и будна съм в твърдо легло.
До мен си, но толкоз далече от мене –
светлинни години наред.
Звезди угасени, звезди охладени –
потънали в купчина лед.
Едничка искрица спасена навреме
протяга ръцете към нас:
„Вплетете ме само във свойте проблеми
и няма да зъзните в мраз!”
© Стойна Димова All rights reserved.
