Jun 28, 2013, 8:38 AM  

Охлювът

  Poetry » Love
645 0 13

 

     Охлювът

 

     Валентин Василев - Valqka

 

 

     Видях охлюв

                              на асфалта,

     дъжд ..., летят коли,

                                     коли ...,

     вдигнах го и ... там,

                                  в тревата,

     все едно преместих

                                   астероид

     и спасих Земята ...

 

     А любовта ми как

                       и кой ще спаси -

      охлювът в    

                душомелачката ми?

      Явно няма да си ти,

                                 познатата!

      Или, може би,

                      си ми непозната?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ире, не ме възнасяй толкова! Ако знаеш колко съм досегаем - дори имейл имам!
  • Вале, днес спасих една хлебарка...Да ти кажа и аз спасявам охлювите, ама сега са много...от дъжда ще да е, и е трудна задача. Метафорите, с които пишеш ме изумяват (приятно разбира се) всеки път! Недосегаем си! Направо си...абе ти си знаеш! Въпрос и отговор в едно си Вале
  • Признателен съм ти, Кети, за отзива! Благодаря, че ме посещаваш! Желая ти светли дни!Благодаря от сърце за посещението и оценката, На Ди!Слънчево да ти е лятото!
  • Оригинален поет си ти, често ме изненадваш с такива едни нещица, като "душомелачката" например! А стихът е силен...
  • Само писмено с нотариална заверка!Сърдечно благодаря и на теб, Септември! Поздрави от мен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...