Окаляно небе
четейки текста "Сълзите на небето"
от Надя Христова
Душата ми се мъчи с векове
от злобата, от користта,
от нищетата,
и аз, едно окаляно небе
от черни птици,
чистя си душата.
Сега проливам
толкова сълзи,
изтупвам се
от хорските омрази,
в очите ми се гърчи и тъжи
светът, във тинята нагазил,
а там съзирам
теб, дете -
една самотна,
бяла птица,
ръцете ти,
досущ като криле,
протягат се,
в очакване да стигнат
едно парченце
чиста синева
с една надежда -
слънчево начало...
Надникнеш ли
във моята душа,
ще видиш всичко,
за което си
копняло.
© Росица Петрова All rights reserved.
