Окото ми играе
Окото ми не знае мира:
със дни се прави на играч.
Играе, тропа и не спира
най-вече горният клепач.
Дали добро ще ми се случи
или ще ме споходи плач?
Дали денят ще ме научи
аз да бъда тоз играч?
Дали по пътя ще е лесно
да гоня някой следващ връх
или нагоре безадресно
ще бъхтам до последен дъх?
Дали над мен ще се събират
букети слънчеви лъчи
или над мен ще се раздират
разплакани от скръб очи?
Дали - разтърсван от тревоги,
ще пиша верния куплет,
или от небесата строги
ще бъда трижди аз проклет?
Дали... Какво се тук променя?
И нека си играе то.
Какво ще стане утре с мене
го знае третото око!
© Никола Апостолов All rights reserved.
