В очите ми пламъче вече не свети,
бледнея сега - като птица ранена...
На дявола вчера за дребни монети
продадох сърцето си... Днес съм студена.
Къде ще ме водиш? Не искам да пия
от твоите кладенци жива вода!
Опивах се вече от твойта магия
и жадна сега по-добре да стоя.
В омаята твоя душата си вплетох,
не пламък, а мълния ме изгори.
На пепел превърнах се. Вече не светя
и няма го погледът с луди искри...
12.01.2011 Bloom
© Веси Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
