Омагьосана
В очите ми пламъче вече не свети,
бледнея сега - като птица ранена...
На дявола вчера за дребни монети
продадох сърцето си... Днес съм студена.
Къде ще ме водиш? Не искам да пия
от твоите кладенци жива вода!
Опивах се вече от твойта магия
и жадна сега по-добре да стоя.
В омаята твоя душата си вплетох,
не пламък, а мълния ме изгори.
На пепел превърнах се. Вече не светя
и няма го погледът с луди искри...
12.01.2011 Bloom
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Василева Всички права запазени
