Омръзна ми!
Омръзна ми да бягам от дома си.
И да се връщам всеки път със белезници.
Омръзна ми отчаяното безразличие,
И курвите ми писнаха, и всичко!
Омръзна ми пиянството на оня...
Омръзна ми и моето пиянство.
Няма го пиянството на Ботев,
Искам искащо, намръщено пиянство!
Защото ми омръзна от АЗИС-и.
Защото ми омръзна от мръсници.
Омръзна ми от всяка гнусна дума,-
омръзна ми да виждам политици!
Омръзна ми да се предавам,
да чакам на фалшиви светофари.
Омръзна ми да съм Лицето,
което получава все шамари!
Омръзна ми да бъда “неудачник”.
Омръзни ми “добрата новина”.
Аз искам вече по-нататък -
Да ходя, да се влюбвам и в деня.
Омръзна ми да бягам от дома си.
И да се връщам във килия с белезници.
Омръзна ми отчаяното безразличие,
И виното и бирата, и всичко!
Днес тръгвам си, макар химерно.
Днес аз разкъсвам старите си снимки.
Защото ми омръзна от “модерност”.
Защото все по-близо ми е примката.
Днес ще съм в Париж, а утре в Токио.
Ще се усмихвам в Рим на искащите гълъби.
И ще си плача, зная, тайно някъде,
във стая някаква, но не със белезници!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
