Омръзна ми страхливци да обичам!

От такива вече до гуша ми дойде…

Последният, внезапно ми се случи

и най-нахално живота ми превзе.

Накара ме да се почувствам жива.

О, боже, само колко жива бях…

А после най-спокойно си отиваше,

докато го молех, плачех и кълнях…

И наместо да намразвам Любовта,

със всеки миг по-силно я очаквам.

Презирам се, затуй че съм добра,

(а не се научих с времето да хапя).

Омръзна ми страхливци да обичам!

От такива вече до гуша ми дойде…

Не заслужих ли поне един различен,

който да се буди с мисълта за мен!!?