Онази любов толкоз голяма,
дето я има, а всъщност я няма,
дето във стихове само живее
и от детска усмивка дето се смее;
онази любов трепетна, жадна,
идваща, тръгваща все безпощадно,
навярно измислена от някой поет,
без друго със нищо вечно зает;
онази любов, дето те дави
и след огъня дълго димяща остава...
Онази любов е цвете красиво.
Ако забравиш за нея - тя просто умира.