Mar 9, 2023, 2:40 PM

Онова

  Poetry
750 1 0

Всъщност онова, което човек премълчава, онова, за което си забранява да говори. Онова, което се крие надълбоко в душата и онова, заради което винаги отговаря с "Добре съм" е именно онова, за което трябва да говори. Което трябва да изплаче и пусне. Не трябва да се страхуваш от емоциите си, а да комуникираш с тях, да им дадеш да дишат. Номерливо се усмихваш. Като че ли някаква невидима сила дебне момент, в който ще се усмихнеш наистина и веднага те омагьосва.

Никой не може да влезе в обувките на хората. Хубав израз, нали? Последно време всички съдят. Как, защо? 

Защото това си ти. 

Трудно е в днешно време да покажеш, че ти пука, да споделиш чувствата си. Живеем в свят, управляван от егото. Живеем в илюзията, че комплексите са сила. Живеем без да се радваме на малките неща. 

Живеем без да живеем. 

Трудно е да бъдеш различен, рискуваш много. Знам, че си заслужава. Знам, че силните печелят. 

Отнема време да разбереш, че има хора, които изпитват потребност от това да нараняват. Боли колко спокойно приемат действията си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлослава Колчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...