Онзи, който вечно ще мълчи
Изгубен си в безсмисълът на думите.
Изгубен си и нещо те гори.
Нещо като звяр дълбоко в теб, ругае те.
Крещи със цяло гърло.
Крещи, а ти мълчи.
Чувства се пилеят сред огньовете,
а восъкът втвърден е от сълзи.
Свещ след свещ ще палим вечер,
пък може и да спре да ни боли.
Ще молим, онзи глас мъчителен,
за веч да млъкне, греховете да прости.
Да махнат се и хилядите демони рушители,
обхождащи надлъж и шир човешките души.
Че колкото и тежко да нападат ни,
ще чуем само онзи, който ни шепти
Онзи, дето тихо за любов говори ни
И всъщност онзи, който вечно ще мълчи.
© Марчела All rights reserved.
