Опашките
ОПАШКИТЕ
В страната на опашките
царува ред!
А редът е пътят към прогрес.
Желязно правило...
Редят се тука кротко
на опашка след опашка
опашатите:
ред чакат болните за направление –
отлагат ги за следващия месец.
Когато дойде им редът,
ще го получат спешно –
направление за оня свят.
Треперещи от страх,
че няма да се доберат,
редят се старците
за малки пенсийки.
За малки пици,
за домати и за хляб
редят се гладните.
Редят се потребители
пред данъчни, ЕОН и ЧЕЗ
да си платят с последни левчета
за топлото,
за светлото,
за покрива.
(„Лев” пък било „лъв”
на някакъв умрял език.)
Даже чинно се редят
пред родната полиция,
не за к’во да е –
за документ за самоличност!
(Макар че тези със подвитите опашки,
дето ги подреждат тук и там,
няма как да бъдат личности.)
В редички граждани
стоят диван чапраз
пред всякакви чиновници
държавни.
Тук подредено
крачат бързо всички
с тихи стъпки към прогрес.
В тази древна,
новоевропейска,
небананова република
безредици избухват само
щом някой някъде размаха
евтини банани.
Тогава чудно е защо
все недоволни
по опашките
мърморят опашатите,
че тя е винаги
на края на опашката.
© Венчо All rights reserved.
