ОПАШКИТЕ

В страната на опашките

царува ред!

А редът е пътят към прогрес.

Желязно правило...

Редят се тука кротко

на опашка след опашка

опашатите:

ред чакат болните за направление –

отлагат ги за следващия месец.

Когато дойде им редът,

ще го получат спешно –

направление за оня свят.

Треперещи от страх,

че няма да се доберат,

редят се старците

за малки пенсийки.

За малки пици,

за домати и за хляб

редят се гладните.

Редят се потребители

пред данъчни, ЕОН и ЧЕЗ

да си платят с последни левчета

за топлото,

за светлото,

за покрива.

(„Лев” пък било „лъв”

на някакъв умрял език.)

Даже чинно се редят

пред родната полиция,

не за к’во да е –

за документ за самоличност!

(Макар че тези със подвитите опашки,

дето ги подреждат тук и там,

няма как да бъдат личности.)

В редички граждани

стоят диван чапраз

пред всякакви чиновници

държавни.

Тук подредено

крачат бързо всички

с тихи стъпки към прогрес.

В тази древна,

новоевропейска,

небананова република

безредици избухват само

щом някой някъде размаха

евтини банани.

Тогава чудно е защо

все недоволни

по опашките

мърморят опашатите,

че тя е винаги

на края на опашката.