Feb 5, 2009, 3:56 PM

Опазих се

  Poetry
1K 0 20
Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.

Превърнах се в листо от детелина,
в купчина топла пепел се открих,
но как да вляза в райската градина -
духа си непокорен не смирих.

Да ида в църква - рядко ми се случва.
За някои е грях, но не приех
неверници на вяра да ме учат,
да искат за делата ми отчет.

Измамници тръбят за идеали,
престъпници говорят за закон...
Сред хилядите съвести заспали
от истини направих си заслон.

В море от гняв и кипнала омраза
с любов бронирах своето сърце.
Изгарях в лед, но чиста се опазих
като сълза в очите на дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...