Опазих се
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.
Превърнах се в листо от детелина,
в купчина топла пепел се открих,
но как да вляза в райската градина -
духа си непокорен не смирих.
Да ида в църква - рядко ми се случва.
За някои е грях, но не приех
неверници на вяра да ме учат,
да искат за делата ми отчет.
Измамници тръбят за идеали,
престъпници говорят за закон...
Сред хилядите съвести заспали
от истини направих си заслон.
В море от гняв и кипнала омраза
с любов бронирах своето сърце.
Изгарях в лед, но чиста се опазих
като сълза в очите на дете.
© Вики All rights reserved.