Feb 5, 2009, 3:56 PM

Опазих се

  Poetry
1K 0 20
Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.

Превърнах се в листо от детелина,
в купчина топла пепел се открих,
но как да вляза в райската градина -
духа си непокорен не смирих.

Да ида в църква - рядко ми се случва.
За някои е грях, но не приех
неверници на вяра да ме учат,
да искат за делата ми отчет.

Измамници тръбят за идеали,
престъпници говорят за закон...
Сред хилядите съвести заспали
от истини направих си заслон.

В море от гняв и кипнала омраза
с любов бронирах своето сърце.
Изгарях в лед, но чиста се опазих
като сълза в очите на дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...