Jul 6, 2014, 9:40 PM

Опит за любов

  Poetry » Love
787 0 2

В очите ти бяха очите ми,
в душата ти - мойта душа
а не можем сега да разчитаме
даже виж - на любезност една.

 

Нима беше всичко напразно,
нима беше всъщност любов
щом преди се стремях да доказвам
 ала днес ми е тип "Все едно".

 

Как е странно човек, дето вчера
е събуждал чувства свещени
и е бил най-красива химера
днес да бъде противен и вреден...

 

Днес да бъде отрова и вино -
нито намек за лек, еликсир.
Нито капчица спомен от "Ние".
Нито шанс за приятели добри.

 

Ала беше и захар и залък,
ала беше вода и живот.
Днес се чудим: Светът ли е малък
или удря по ковчега Любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...