Mar 2, 2007, 9:00 AM

Опит за отговор на Г.Чинаров

  Poetry
1.2K 0 4
Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател.

Когато умра.

 Ф.Г. Лорка


Неприспособим си останах -
сигурно бях се изгубил
сред статуи… в пролетен дъжд.
Или в стъпки на звяр неизвестен.
Просто - не струвам и
пробит сребърник,
камо ли долар
за бъдеща сватба.
Не можах да работя - като човеците,
не можах и
бъдеще - минало нямам.
Остава само едно -
заковете ме на тънката ивица
на хребета - там сияе малкият
показател…

И забравете за вятъра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чинаров (Георги Милев) Приятелю, чест е за мен, да си ми приятел.
    И чувството! Останалото е само потрепването....
  • Поетът (Дачо ) Поет!!!
  • писателче (Светослав Иванов)Това е достатъчно, Приятелю.Благодаря!
  • Благодаря, Божидаре, приятелю - в случая, мисля, този Отговор надхвърля нивото на всякакви въпроси и/или коментари на Чинаров.
    Чест е, че те познавам!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...