bogpan
118 results
разпънат
между любовта и
тук
спасява единствено тъгата
копнеж в небесните градини
  514 
Хвърли студа
върху шапката си.
И да се обичаме.
Хвърли вина
върху сянката си. ...
  436 
дъждът гърми върху
чадъра ми
момиче се люлее
бясно
за да отреже ...
  512 
хората пристигат и заминават
(понякога и завинаги)
остава гълъбът
да среже времето
  597 
Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...
  580 
В края на зимата
голите клони на
мойте дървета
(разбрай, тези, които вижда
прозорецът) ...
  774 
Единственото, което ми остава
са тези есенни дъги,
жената със пуловер
в най-оранжев цвят и книга.
И ябълката скрита. ...
  942 
Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера. ...
  718 
Там
светлината
(внимателно)
листи раздвижва.
На въздух ...
  821 
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
  1121 
Това се случва само
във Неделя.
Целувка и
цветя.
И между дланите е тясно. ...
  626 
По алеята със
седящите
(тази, която всички
познавате)
няма да срещна ...
  983 
тя не се обърна
чаках я докато се скрие във стените
и улицата се изкриви
като въже без
начало но ...
  742 
Удряйте!
Грижливо или небрежно.
Нарочно.
Случайно.
Просто така. ...
  1092 
бебето
знае с
устни
(познава ли)
любимият ...
  757 
Опитах се
или така съм се родил,
(а може би и двете),
между морето да застана,
от светлината по-наляво ...
  785 
Във тази ранна утрин
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
винО се лее ...
  717 
***
това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят ...
  739 
Кой чука на вратата
тази нощ?
Недей отваря!
Във тази нощ луната e -
връх на нож. ...
  1629 
Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди ...
  739 
Набъбват пъпките на кестена -
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле. ...
  769 
Ахил бе войн. Достоен мъж.
( Омир бе първият
между слепците) Да
му е простено. Не
искаше война. ...
  1126 
Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река ...
  850 
Когато се завърна, Белен,
луната ще е цяла.
Ще прескоча оградата,
пред вратата ти ще застана
със сърцето си в ръце. ...
  770 
На Светослав Иванов - за повече чест.
Мъждее се. Вятърът стихва.
Нощта е спомен в зениците
след яростен пир.
Денят – косач. ...
  761 
малката жена не притичва
през празниците и не наднича
над раменете на едрите хора.
масите са твърде заети
цветята и любовта. ...
  919 
Тази нощ сърцето ми е другаде.
Момичето слезе
под земята
със виолетки в кошницата.
Знам, че няма да е моя. ...
  975  11 
Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател. ...
  908 
Роден съм да пувам на плиткото,
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините -
в нощта е видим брега.
Три портокала, любов, ...
  1375 
И всичко е
Бел
и облият ти смях
около кръста
И ще валя ...
  730 
Пурпурната краска в мрака.
Момиче със латинки.
И улиците се разклащат
като диги.
На пръсти е морето. ...
  797 
Момичето, което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
политна... ...
  1299 
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо, ...
  969 
Тя може да е есенна,
донякъде
и крем.
Но мисли в рози.
И сънува другаде. ...
  1299 
понеже
всичко е Изречено
земя да равни
окото
пипаш опипваш ...
  874 
как бързо се предаваме
пред мисълта
и сянката на утре
ни затрупва
а тръгнахме от място ...
  1205 
На Георги и Милена
Ти, която виждаш блясък
на хората в очите на
само/Убийцата
спомни си празник на ...
  718 
Свирят цигулките тънко...
Масата с бяла покривка.
А между нас –
сянката на свещта.
Търкалят се думите – ...
  760 
Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост. ...
  770 
Лодкарю беден,
ти не пей
от лодката, която
се люлее...
Прозорците са днес затворени. ...
  946  12 
Random works
: ??:??