Опит за порастване
Навън мъгливо свършва се денят,
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата.
Пристъпих плахо в хладната обител.
И стори ми се, сякаш пролетта
преди да вляза беше се опитала
на тежки клони, виснали в небето,
от своите усмивки да закичи.
Различна бях. В очите ми просветна
сълзица на забравено момиче,
докоснато от спомен лавандулов
или от дъх на цъфнали кокичета.
Разбира се, и в този миг сънувах.
Че мога да порасна и обичам.
© Нели Дерали All rights reserved.
