Jun 2, 2007, 11:41 AM

Опиянение

  Poetry
1.5K 0 5
Искам да запазя този миг,
когато твоите очи във мен се взират,
когато устните ни в огнен рай се сливат,
искам да запазя този миг...

Бъди до край във моите прегръдки:
аз искам само теб сега
и нека винаги във страст да давим
моментите на студ и тъмнина.

И ако някога със теб угаснем,
ще се превърна във безкраен вик,
ала дори и мъртва пак ще съществувам,
защото ще запазя този миг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...