Оплаках се от тишината
1.2K
0
2
Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама.
Оплаках се от самотата
сега наказана от нея
обгърната от звуци,гласове
самотна сред безброя
се скитамсред тълпата
и търся тишината.
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама.
Оплаках се от самотата
сега наказана от нея
обгърната от звуци,гласове
самотна сред безброя
се скитамсред тълпата
и търся тишината.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
