Aug 1, 2005, 7:49 AM
Оплаках се от тишината
1020
0
2
Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама.
Оплаках се от самотата
сега наказана от нея
обгърната от звуци,гласове
самотна сред безброя
се скитамсред тълпата
и търся тишината.
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама.
Оплаках се от самотата
сега наказана от нея
обгърната от звуци,гласове
самотна сред безброя
се скитамсред тълпата
и търся тишината.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
ти си прав писателче .Непременно ще го редактирам.Благодаря Дими надявам се и на теб да ти хареса редактираната версия.
-
Хубаво започваш, Джейн! Останалото е повторение на горната теза по различен начин, не е лошо, но началото ти е най-силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
