1 ago 2005, 7:49

Оплаках се от тишината 

  Poesía
1083 0 2
Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??