Mar 9, 2014, 3:59 PM

Орач

  Poetry » Other
662 0 0

Къс след къс земята пори
селянин -орач...
С майката природа спори
от зори до здрач.

Пот от челото си рони,
с времето спори,
а Михаля цял ден гони,
в хубавите дни!

Горд е с Белча и Сивушка,
с топлите бразди,
 но с остиена все ги мушка,
доде нивата бразди!

Щом поеме свойта вяра,
свирне със уста!
Лятото щом е в разгара,
чака есента!

Жътвата с успех щом мина...
Иде оранта!
Слава Богу таз година,
даде Бог храна!

Работата му е спорна.
Има той ищах!
И макар и нанагорна,
той от нея няма страх!

Ватъра със него спори:
"Стига се мори!"
А Орача отговаря:
"Мен ли учиш ти?!"

Кък след къс,земята пори,
селянин- орач,
с майката природа спори
от зори до здрач!
  1950г. Драгойно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...