Oct 9, 2007, 2:58 PM

Оранжево

  Poetry
686 0 8
Крушката в банята пак изгоря.
Мисля да я сменя с портокал.
Плочките също ме дразнят.
Сини като следи от насилие
и напръскани с релефно бяло...

Зад оранжевата врата
на шкафчето в банята
медикаменти
в стъклени шишенца
си докосват етикетите.
И ме виждат гола...
Пластмасово оранжева
отвън и отвътре.

Имам нужда
от една свръхдоза
случване...
И от единайсет минути
абстиненция.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...