По пътя каменист към тебе тичам,
нозете изранени не щадя...
Орисано ли бе да те обичам?!...
как свойта орис аз да променя?
Със прошките си теб да награждавам,
без грешките ти вечни да броя!!
Орисано ли бе да ти прощавам,
а болката в сърцето да тая??!
Орисан си... ДУШАТА ТИ Е ПРАЗНА...
и с раните към теб ще съм добра!
Орисано да бъдеш моя празник,
не искам ориста да променя!!