Nov 13, 2010, 6:47 PM

Орис

  Poetry
852 0 12



Не може да ме забравиш.

Без да ме виждаш,

аз съм с теб,

в теб.

Дори и в съня

бавно те люлея и шептя.

Приятно ми е да си с мен,

в мен

и да усещам

как всичко забравяш

и на ласките ми се оставяш.

Не можеш

от мислите си да ме отпъдиш,

защото частица от мен

е тук,

в тази раковина,

от която шепота ми

слушаш в захлас.

Аз съм

твоето море,

ти си моят

бряг.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...