Не може да ме забравиш.
Без да ме виждаш,
аз съм с теб,
в теб.
Дори и в съня
бавно те люлея и шептя.
Приятно ми е да си с мен,
в мен
и да усещам
как всичко забравяш
и на ласките ми се оставяш.
Не можеш
от мислите си да ме отпъдиш,
защото частица от мен
е тук,
в тази раковина,
от която шепота ми
слушаш в захлас.
Аз съм
твоето море,
ти си моят
бряг.
© Ласка Александрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
