Осемнадесет плюс две
От истини неискрени пречистени,
едва на осемнадесет плюс две,
по улиците крачим, стискайки
душите си в ръце.
Макар от предразсъдъци разтърсвани,
улучвани от скитащи куршуми,
за нищо непотребни, непотърсвани,
играем на живот с дела и думи.
На вид сме точни, неподправени
и с горди, но изопнати черти,
под тежестта на кръста си оставени,
се правим, че не ни боли.
А всъщност зад усмивките застинали,
зад веселите ни на глед очи,
зад вопли, периферно минали,
покрай заглъхналите ни уши
е хаосът от бурните реки на мислите
и от изтръпналия ритъм на сърца,
с които се пързаляме към НИЩОТО :
"Простете ни, все още сме деца !"
© Мария All rights reserved.
