zvqr_no_s_char (Мария)
6 4
Mar 14, 2012, 10:27 AM

Осемнадесет плюс две 

  Poetry » Other
1077 0 9

От истини неискрени пречистени,

едва на осемнадесет плюс две,

по улиците крачим, стискайки

душите си в ръце.


Макар от предразсъдъци разтърсвани,

улучвани от скитащи куршуми,

за нищо непотребни, непотърсвани,

играем на живот с дела и думи.


На вид сме точни, неподправени

и с горди, но изопнати черти,

под тежестта на кръста си оставени,

се правим, че не ни боли. 


А всъщност зад усмивките застинали,

зад веселите ни на глед очи,

зад вопли, периферно минали,

покрай заглъхналите ни уши


е хаосът от бурните реки на мислите

и от изтръпналия ритъм на сърца,

с които се пързаляме към НИЩОТО :

"Простете ни, все още сме деца !"

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??