Sep 11, 2011, 7:49 PM

Осезание

  Poetry » Love
1K 0 0

Обичам ги, когато се обичат

и в любовта един на друг се вричат.

Погледнат ли се, както само те умеят,

очите им сал второ слънце греят.

 

Копнежът им един за друг омайва,

сърцето и умът замайват.

Покатерил се на слъчевия лъч,

навред изтрива всяка злъч.

 

Любовта им всекиго облива,

във всяко стръкче се пропива.

На славея в сърцето даже чувам -

Искам те, желая те, за теб бленувам!

 

Милите им, нежни осезания,

надхвърлят всички дарования.

Притихва цялата земя,

отдава дан на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...