Още дишам
624
0
10
Не съм поет! Изливам си душата,
във всеки миг на радост и тъга.
Опитвам да докосна чрез словата
хората... четящи със сърца.
Те думите, изпратени са с обич,
щастливо дишат, плачат и скърбят.
Усмихват се кога им цвете сложиш.
Запалени фенери са. Летят.
Онези, уж хартиени, но цветни,
преливащи в небесната дъга.
Нагоре, все нагоре... магнетично
притеглени от звездна светлина.
Не съм поет! Аз често само пиша.
Изплаквам болка. Радвам се. Горя.
Докосвам ли, то значи още дишам,
което искам с вас да споделя.
© Таня Мезева All rights reserved.
