Jun 27, 2007, 10:01 PM

Още хумор:)

  Poetry
752 0 6
Нетипично е за мене,
да ходя да се моля на мъжете.
Ама моята комшийка,
във това е ненадмината.
Толкова красива е горката,
че предпочитам по тъмно с нея да не съм.
Ама с нея по товя си "мязаме",
затова сме дружки "един път".
Тя обаче не кандърдисва,
който си набележи и тича:
- Хей, момче, ела насам,
хайде да денсим, не стой сам.
А той горкият, като я видя,
от водката е явно, не разбрах,
като падна от стола и вирна ония крака,
аз хукнах да викам гинеколога!!!
Отказа се от него тя,
той загуби и звук и картина.
- Не е по мойте изисквания, така е,
така го плених, че виж, едва ми устоя...
И така цяла вечер в дискотеката,
прогонихме й клиентелата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....