Още жив съм
Бял лист. Аз. И химикалка
която не пише.
Пресъхва от избледняващи
питанки.
И задух от цигари или
от раната в сърцето
впита.
Е, как да опиша
защо се смея,
тананикам,
защо изобщо още
дишам?
Не е заради лятото,
морето,
или байпас електричен.
Уморен съм, от болка
разнищен,
камера сърдечна някоя
лишна е.
Но нека да боли,
боли ли, значи жив съм,
мога да викам,
мога да ритам ...
Обаче спре ли на сърдеца
живеца, не искам
и да мисля ...
Нали все пак жив съм ...!
© Валентин Василев All rights reserved.
